В една от публикациите си „Какъв беше владетелят на Селим в Османската империя“ аз посочих Шехзаде за единствения наследник. В коментарите започнаха дебати защо той е единственият, когато все още има Мурад.
Сюжетът веднага се припомни в главата ми, когато Баязид тръгна на война срещу брат си, Атмаджа му каза да помисли за последиците, на което Баязид отговори:
- Защо да се страхувам, суверенът няма да екзекутира единствения наследник, въпреки че по това време той имаше 5 сина.
В този въпрос реших да разбера и да потърся отговор.
Всичко се оказа много просто: Според закона на Фатих, ако е била екзекутирана шехзаде, тогава са екзекутирани всичките му синове.
Оказва се, че ако суверенът е екзекутирал Селим, тогава е трябвало да убие сина си Мурад и тогава няма да има наследници. Разбира се, те щяха да намерят някой, който да сложи трона, но династията щеше да приключи.
Всъщност Господ не можеше да следва закона, да екзекутира Селим и да не докосва Мурад, но в поредицата ние показа как Сюлейман се придържа към всички закони и екзекуцията на собствените си синове и най-добрия приятел е ярка потвърждението.
Освен това османците имат концепция за кръвна вражда. Ако Селим бъде екзекутиран и синът му остане жив, ще трябва да отмъсти за баща си.
Също така, според закона на Фатих, султанът не може да приеме самостоятелно заповедта да екзекутира наследника. Първо, той трябваше да изпрати писмо до високопоставен мюфтия и едва след като получи фейта от него, той можеше да издаде заповед за екзекуция. Ето защо в поредицата ни беше показано, че Сюлейман винаги е искал съвет от Ебусуду Ефенди.
Не мисля, че султан Сюлейман е видял смел войн и добър владетел в Селим, но той лично елиминира останалите достойни кандидати за трона.
