Михримах, както всяко младо момиче, мечтаеше за чиста и красива любов. Но на султаната не е дадено правото на избор и Кюрем Султан, преследвайки политически план, омъжва дъщеря си за Рустем паша.
Бракът с Рустем натоварва султана, но в началото майка й не й позволява да се разведе с него, а след това и подкрепата на Рустем Баязид.
След като научил, че Рустем е предал брат си, Михримах нападнал пашата, обвинявайки го в измяна:
- Дълги години мечтаех да се отърва от теб, но винаги някой се намесваше. Ти си веригата на ръцете ми, гърбицата на гърба ми. Забиваш печата си като кама в гърба на брат ми. Винаги съм мечтал да се отърва от теб, но винаги е имало някой на пътя. Но сега се развеждам с теб.
Михрима отиде в покоите на владетеля с молба да даде разрешение за развод с Рустем. Но падишахът реши, че Михримах се ядоса на съпруга си заради Баязид, и каза, че Рустем не може да постъпи по друг начин, той изпълнява моята заповед. Разведете се с него, няма да ви позволя.
Още в двореца си Михримах казала на пашата, че ще намери начин да се отърве от него и занапред, за да не се приближи до нито една крачка и да не посмее да я докосне дори с пръст.
На което Рустем отговори:
- И откъде взехте идеята, че имам нужда от вас, Михримах. Просто не ми пука за теб! Забравихте, че отдавна съм погребал любовта си към вас.
Михрима нямаше да прости предателството и пренебрежението към Паша, затова, след като научи, че Баязид е позволил на Атмаджа да отмъсти за Мустафа, тя му помага с удоволствие.
Атмаджа дълго време чакаше възможност и най-накрая дойде часът за отчитане. Атмаджа изпълнява своя дълг, отмъщавайки на Мустафа, макар и с цената на живота си.
Михримах се отърва от гърбицата на гърба си, но загуби и силата, която имаше Рустем паша.
