Поглеждайки към Ташлиджали, е трудно да се каже, че този смел войн има душата на поет.
Смел, смел и лоялен бей, той беше готов да даде живота си за Шехзаде Мустафа. Но съдбата постанови друго. Мустафа бил предаден и собственият му баща дал заповед за екзекуцията.
Ташлиджали не успя да спаси Шехзаде, за което той силно се упрекна.
Махидевран и Микриниса, по заповед на суверена, трябваше да напуснат двореца на Амасия, но Ташлиджали остана в него.
След нещастните събития суверенът от военна кампания решава да не отиде в столицата, а да посети санджака на Маниса.
Той обикаля дълго време из двореца, като си спомня Мустафа като дете и след това намира писмо, което Ташлъджали е написал в памет на Шехзаде.
Междувременно поетът стоеше в двора и чакаше решението на господаря за съдбата му.
Зала Махмуд - да, попита Ташлиджали какво чака. Поетът обаче пренебрегна въпроса. След това, да, с повишен тон, той повтори въпроса.
Ташлиджали, той знаеше, че Залата Махмуд е този, който участва в заговора с Рустем паша, и той изигра значителна роля, за да се осъществи екзекуцията на Мустафа.
Яхя бей мразеше агата, че е предал Шехзаде с цялото си сърце и му отговори:
- Нямам какво да отговоря, такова подло куче като теб.
Хол Махмуд, заплашил да изпрати Яхя бей в ада. На което Ташлиджа мълчаливо плюеше в лицето.
Смело, вкусно и красиво - направо в самодоволен рай.
Ташлиджали не се страхуваше за живота си, защото без шехзаде тя загуби всякакъв смисъл.
Не е известно как би завършил този конфликт, но по това време пристигна Лагман - аха, дошъл за поета, по заповед на суверена.
Ташлиджали беше готов на всяко наказание за лоялност към Мустафа и стиховете, които той написа в негова чест, но Сюлейман каза, че тези стихове са красиви.
Сюлейман не екзекутира Ташлиджали и обеща, че никой няма да го накаже за тези стихове.
Ташлиджали не успя да напусне този свят като воин, но беше готов да го напусне като поет. Сюлейман обаче му спаси живота.
