Маниса е най-важният санджак на османската държава и според традицията шахзадето, което управлява този санджак, е на крачка по-близо до трона.
Мустафа управлява Маниса дълго време, но като направи няколко грешки, за които враговете веднага съобщиха суверенът, Сюлейман решава да предаде санджака на Маниса в ръцете на управлението на Мехмет и да изпрати Мустафа към Амася.
С помощта на Махидевран Мехмет се разболява от едра шарка и напуска този свят. Сега е дошъл моментът да се назначи нов шахзаде в Манис.
Султан Сюлейман в двореца си събра всичките си синове за церемонията по връчването на меча на Джихангир, но всички разбра, че след церемонията ще бъде обявен „късметлия“, който ще бъде считан за главен наследник трон.
Чакането се проточи и всички в харема очакваха с очакване решението на суверена, за което никой освен Сюлейман не знаеше.
Вярно, Александра Анастасия Лисовска все пак даде своя принос и посъветва Сюлейман да управлява Маниса да изпрати Селим. И мнението на суверена със съпругата му съвпадна.
Михримах научи за решението на баща си и майка си и беше много разстроена. В крайна сметка Селим не е събран и умишлен шахзаде - как може да управлява толкова голям санджак? Според нея Баязид е трябвало да стане санджакбей - той е смел, смел и събран.
Но с това решение Александра Анастасия Лисовска реши да спаси Баязид:
- Баязид е независим и с горещ нрав. Той е моята надежда и опора и не мога да го хвърля на милостта на враговете, както се случи с Мехмет.
Селим е гъвкав, няма амбиции. Никой не го вижда като заплаха. Баязид притежава всички качества, които притежава баща му, той е умен и смел, което означава, че завистниците веднага ще го възприемат като съперник и ще се опитат да отнемат и живота му.
С това решение спасявам живота не само на Баязид, но и на Селим.
След като взе такова решение, Сюлейман каза, че това не означава нищо.
- Не решавам кой ще стане престолонаследник, а само Аллах.
