Сюлейман и Ибрахим бяха свързани не само с държавните дела. Султанът се отнасял към роба си като приятел, брат и му поверявал не само държавните дела, но и сърдечните дела. За да си припомни поне когато Сюлейман решаваше ниши с Александра Анастасия Лисовска, дори самата любовница не знаеше за това, а Ибрахим беше наясно с всички въпроси.
Такова доверие на суверена поласка Ибрахим и след като той получи нов пост на велик везир и подписа заповедта, че никой няма право да го екзекутира, дори самият султан, Ибрахим се гордееше, че се постави на едно ниво с султан.
Ибрахим все по-често говори за своето величие в преговорите с френския посланик и неведнъж се наричаше главнокомандващ султан.
Ибрахим имаше много недоброжелатели, които информираха суверена за изказванията на Паргала, само Сюлейман всеки път прощаваше на приятеля си, съветвайки го да се бори със суетата и гордостта си.
Ибрахим обичаше и уважаваше суверена, но повече обичаше властта и парите.
Ибрахим най-накрая подкопа доверието на султана, като каза, че се занимава с държавни дела, а самият той отиде при Маниса, за да разговаря с Мустафа. Разбира се, не беше без Александра Анастасия Лисовска. Тя беше тази, която каза на Сюлейман къде всъщност е великият везир и предположи, че те подготвят заговор срещу суверена.
Сюлейман дълго време беше измъчван от съмнения, но когато се сдоби с протокола за преговори по предложение на Александра Анастасия Лисовска с френските посланици, които Ибрахим прекара, Сюлейман не се съмняваше - приятелят му стана негов враг.
На среща с посланиците Ибрахим нарича владетеля лъв, а самият укротител, като отбелязва, че без неговото одобрение суверенът не е издал нито един указ. И именно той - укротителят, с жеста си възпитава лъва - суверена.
След като прочете протокола, Сюлейман разбра истинското лице на бившия си приятел и реши да го екзекутира. Но султанът не знаеше как да го направи правилно, затова отиде при Кади Ефенди за съвет.
