Султан Ханим с нетърпение очакваше деня на изслушването, след което жената трябваше да намери свобода. И този ден падна на рождения ден на Елиф.
Султан-ханим забрани на адвоката си да казва на децата в кой ден ще се проведе процесът. Искаше да изненада.
И накрая този ден дойде.
Султан-ханим отишъл в къщата на Йорук-хановете, мислейки, че Елиф работи за тях, но Киймет-ханим разговарял твърде сухо с жената, след което тя пъхнала лист с адрес в ръцете си и затворила вратата пред носа си.
След като хвана такси, Султан-ханим стигна до къщата, в която живееха децата й, и преди да успее да слезе от таксито, тя видя кола, която се придвижва до къщата, от която Елиф и Кахраман излязоха.
Султан-ханим реши да наблюдава дъщеря си и видя трогателна сцена на сбогуването им.
Елиф обясни на майка си, че Кахраман има среща и тя трябва да остане до късно.
Султан-ханим всъщност не вярваше на дъщеря си, но и тя не я жалеше.
Но само няколко дни по-късно й се разкри ужасна тайна.
Кахраман реши да изведе Елиф извън града, но вечерта пътищата бяха покрити със сняг и трябваше да нощуват в хотелите.
Елиф се обадила на Назла и я помолила да каже на майка си, че ще остане на работа до сутринта, защото банкетът се забавя във фирмата, в която работи.
Султан-ханим не можеше да разбере каква нощна работа имаше дъщеря й, но реши да я изчака и да я попита за всичко. Но не трябваше да чакат сутринта, в къщата им дойде Дефне, която каза на майката на Елиф, че дъщеря й се опитва да отведе съпруга си и сега почиват заедно извън града.
Султан-ханим не можа да заспи дълго време и след това реши да претърси леглото на Елиф, където намери дневника на дъщеря си.
От което разбрах, че голямата й дъщеря е бременна от Кахраман.
След като изчака Елиф, Султан-ханим я нарече разпусната жена, срам за семейството, след което я удари в лицето, събра Назли и с думите „Вече нямам дъщеря“ напусна дома.
Назли се опита да обясни на майка си, че Елиф не е загубила честта си, но Султан-ханим не иска да слуша нищо.
