Атмаджа беше не просто бодигард на Шехзаде Мустафа, а приятел и спътник.
Когато суверенът заповяда на Мустафа да се появи във военна палатка, Атмаджа не можа да спаси шехзаде, но положи клетва, че Рустем паша ще плати екзекуцията на Мустафа със собствения си живот.
Атмаджа отдавна щеше да спази тази клетва, но се закле във вярност на Баязид. Шехзаде забрани на Атмаджа да се докосва до Рустем паша, като каза, че засега се нуждае от него, но след като седне на трона, Рустем ще плати изцяло.
Но не му беше отредено да седне на трона на Баязид и когато Шехзаде осъзна това, той освободи Атмаджа и даде разрешение да се изравнят с Рустем.
Атмаджа пристигна в столицата и се срещна с Михримах. Воинът не скри целта на посещението си от любовницата си и каза, че ако тя е против, нека го убие точно сега.
Михримах отдавна мечтаеше да се отърве от съпруга си, но суверенът не й позволи да се разведе с него. Следователно Михрима не само не пречи на воина, но и му помага.
Михримах покани пашата в двореца си под предлог, че децата му липсват. След това тя пусна Атмаджа в двореца и тя си тръгна.
Ръстем, като видя врага, стреля по него, но Атмаджа все пак успя да сложи въже на врата на великия везир и с думите какъв Мустафа издърпа дантелата на врата си.
Изтощен, но с чувство за постижение, Атмаджа се опитва да напусне двореца, но на пътя му застава пазач. Атмаджа не е в състояние да се бие и за какво? Той плати дълга си и изпълни клетвата си.
Михримах нарежда да изчисти двореца от убитите пазачи и казва на всички, че Рустем е напуснал този свят от воднянка.
